Рисувам те
с остатък от мъгли,
рисувам те
с последното от Него...
Недъгави са четките-
кърви
следата им,
напомняща на бездна...
Следата им
е някаква чарта,
открадната нощес от полиграфа...
Разлята върху листите лъжа
с присъщата природа-
да ограбва.
Рисувам те
по някакъв модел
защото ослепях
за всички други...
Той бе живот.
Присъда.И предел.
Но стана болест.
И не се лекува...
сряда, 1 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не се...
ОтговорИзтриванеСилна наситена емоция за финал и цялото стихче е като светкавица по вените!
:)
ОтговорИзтриванехареса ми сравнението
Рисувам рози с вятъра в мъглата ,остава спомен с мирис на цвета...
ОтговорИзтриванеИ питам се ...дали ти е познато...
ОтговорИзтриванеа всъщност не ... няма от къде ... единствено усещането ми е някак познато...
ОтговорИзтриване:)),така е зная го добре ...усещане за вечност в теб...като небе...
ОтговорИзтриванеРенка, Честит Рожден Ден!
ОтговорИзтриванеЩастие, усмивки, любов, слънчеви дни и много обич!
Наздраве и чудесно изкарване на празника!
edna_jena ;)
Здраве, щастие и творчески успехи, Рени!
ОтговорИзтриванеЧестит Рожден Ден!
http://i253.photobucket.com/albums/hh43/socialreseller/p1/comments/birthday/0002.gif