събота, 5 юни 2010 г.

И ТОВА Е ЛЮБОВ


Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се , себе си. И си станах награда.

Беше дяволски трудно, затова ми хареса,
да живея до смърт, до живот да умирам,
да зачевам от себе си най-жестоките песни,
да си бъда Орфей , да си бъда и лирата.

И сега съм си аз , и съм гола и грапава,
(да съм някоя друга е зловещо безлично),
но защото посмях... ще пожъна намразване.
И това е любов. Дързостта да съм истинска.

неделя, 9 август 2009 г.

Мъртва земя


Сега, когато ветровете плачат
и разпъват твоята душа,
и сега, когато сенки хиляди се влачат
и е бездушна бялата луна-

сега вървиш през гробницата на сърцето,
а гласове безумни викат те от там,
и ти крещиш – мълчете,
и оставаш си отново сам.

И тези кървави ръце,
които без пощада днес убиват,
и красивото ,но каменно лице
били ли са те някога щастливи

А сега си роб и господар на ада,
и търсиш в другите вина,
над нищото ти властваш за награда
но сам ти пътя си избра.

А нищото над тебе властва,
и вълците от тебе бягат във нощта
и слаб си ,но и властен
господар на мъртвата земя.

сряда, 1 април 2009 г.

ОТКРАДНАТА НОЩЕС ОТ ПОЛИГРАФА

Рисувам те
с остатък от мъгли,
рисувам те
с последното от Него...
Недъгави са четките-
кърви
следата им,
напомняща на бездна...

Следата им
е някаква чарта,
открадната нощес от полиграфа...
Разлята върху листите лъжа
с присъщата природа-
да ограбва.

Рисувам те
по някакъв модел
защото ослепях
за всички други...
Той бе живот.
Присъда.И предел.
Но стана болест.
И не се лекува...

събота, 28 февруари 2009 г.

По природа съм родена кучка


По природа съм родена кучка.
С лая си нахапах и луната.
Не бягай. Все ще ти се случа.
Неизбежна съм. Като проклятие.

В кръвта ми е. Като зараза.
Не се проклинам. Даже се гордея.
До кокал хапя. За запазване.
И върху тръните живея.

И нищо лично. Много ще ме мразят.
Заради ризата. Тъкана от измислици.
Небе да имат, пак ще се удавят.
В мъртвата река. С горчиви истини.

По природа съм родена кучка.
Вятърът целуваше гърдите ми.
Добра съм. Но научена.
Гримирам даже и сълзите си .