събота, 5 юни 2010 г.

И ТОВА Е ЛЮБОВ


Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се , себе си. И си станах награда.

Беше дяволски трудно, затова ми хареса,
да живея до смърт, до живот да умирам,
да зачевам от себе си най-жестоките песни,
да си бъда Орфей , да си бъда и лирата.

И сега съм си аз , и съм гола и грапава,
(да съм някоя друга е зловещо безлично),
но защото посмях... ще пожъна намразване.
И това е любов. Дързостта да съм истинска.