По природа съм родена кучка

По природа съм родена кучка.
С лая си нахапах и луната.
Не бягай. Все ще ти се случа.
Неизбежна съм. Като проклятие.

В кръвта ми е. Като зараза.
Не се проклинам. Даже се гордея.
До кокал хапя. За запазване.
И върху тръните живея.

И нищо лично. Много ще ме мразят.
Заради ризата. Тъкана от измислици.
Небе да имат, пак ще се удавят.
В мъртвата река. С горчиви истини.

По природа съм родена кучка.
Вятърът целуваше гърдите ми.
Добра съм. Но научена.
Гримирам даже и сълзите си .

На един слънчев Портокал

Ей, момче,
не успях да ти кажа ,
че в очите ти се разливат портокалови изгреви.
Ще ми се усмихнеш ли
ако ти го извикам,
когато искам да се гоним в дъжда
и да минаваме точно през локвите.
Ще ми се усмихнеш ли,
макар да знаеш, че няма портокалови очи.
И аз го знам,
но какво от това-
очите ти светят и греят
едно такова сладко
и едно така неповторимо ,
защо да не е портокалово ?

...
Ей, момче,
харесва ми тази твоя усмивка,
когато се уморя
да правя сапунени мехури
и искам да се сетя за нещо мило и топло,
почукай на прозорчето ми с нея,
аз ще ти отворя .
Не се сърди, когато мълча,
А скъсай тъжните паяжини
оплели лабиринти в сърцето ми
и после ще ти бърборя дълго
за слънчевите зайчета
и за това
как топвам птъстче
в боровинково сладко
и рисувам по стените най-сладкия захарен памук,
а после боцвам носле
във бурканчето.

...
Ей, момче,
когато отпивам глътка мляко
си мисля за теб и за гласа ти
който гали някак примамващо,
и ми е едно ухилено
когато мога да те слушам
и ми се ръркулва една сълзичка
и искам да ти пратя едно мече,
а всъщност мечето да съм аз и да те нагушкам
все едно съм някое дребосъче
увило се около врата на любимия си герой.

...
Ей, момче,
липсваш ми
и обичам думичките ти-
леко рошави, леко необръснати
и толкова твои.

...
Ей, момче,
може ли да се вдигна на пръсти
и да те целуна по бузата...