Мъртва земя

Сега, когато ветровете плачат
и разпъват твоята душа,
и сега, когато сенки хиляди се влачат
и е бездушна бялата луна-

сега вървиш през гробницата на сърцето,
а гласове безумни викат те от там,
и ти крещиш – мълчете,
и оставаш си отново сам.

И тези кървави ръце,
които без пощада днес убиват,
и красивото ,но каменно лице
били ли са те някога щастливи

А сега си роб и господар на ада,
и търсиш в другите вина,
над нищото ти властваш за награда
но сам ти пътя си избра.

А нищото над тебе властва,
и вълците от тебе бягат във нощта
и слаб си ,но и властен
господар на мъртвата земя.