Знаеш ли , че всъщност мразя пеперуди, но... в стихове по навик ги обличам. Сърцата им по своему са счупени , защото не успях... да ги обичам. А струните са моите въжета и все си мисля , че без тях ще падна. Понякога разпервам си крилете , но пак ме стряска рошавия вятър. И в мен живее босото момиче, което си приказва с дъждовете , което .. ще засее днес кокиче с копнежа да отгледа бяло цвете. А после -ще премине под дъгата и гълъбите с часове ще храни. Знаеш ли , че то обича простотата, която в капчици роса е сбрана . И иска му се с шепота на думи да ти разкаже как ухае хляба, да бъде клада само за секунди, но винаги да знае да прощава. И да даде петак на онзи просяк, оплакал в себе си и тишината. Аз имам да разказвам много още. Но питам се , дали съм ти позната.