сряда, 1 април 2009 г.

ОТКРАДНАТА НОЩЕС ОТ ПОЛИГРАФА

Рисувам те
с остатък от мъгли,
рисувам те
с последното от Него...
Недъгави са четките-
кърви
следата им,
напомняща на бездна...

Следата им
е някаква чарта,
открадната нощес от полиграфа...
Разлята върху листите лъжа
с присъщата природа-
да ограбва.

Рисувам те
по някакъв модел
защото ослепях
за всички други...
Той бе живот.
Присъда.И предел.
Но стана болест.
И не се лекува...